Олдъс Леонард Хъксли  е британски писател, поет, драматург, публицист и

Олдъс Леонард Хъксли  е английски публицист, стихотворец, драматург, журналист и създател напътеписи.

Първата му книга е стихосбирката „ Пламтящо колело “ (1916). Едно от най-известните му ранни творби е антиутопичният разказ „ Прекрасният нов свят “ (1932, публикуван на български), в който със средствата на научната фантастика е разказан един безмилостен, технологизиран, безсърдечен свят на бъдещето от XXVII век. (Неслучайно сравняван сДжордж Оруел и неговата книга „ 1984 “).

От по-късните му произведения, най-прочута става „ Дверите на усещането “ (1954) – есе, отдадено на метода, по който съзнанието и усещанията се трансформират под въздействието на мескалина. Именно от „ Дверите “ музикантът Джим Морисън заимства името на групата си – Дорс ( двери, врати). Преди това самият Хъксли взаимства заглавието от известна строфа от поезията на Уилям Блейк – „ Ако дверите на усещането са прочистени, човек ще види света подобен, какъвто е, безконечен. “

Хъксли става по самобитен метод съавтор на термина психаделик (психеделик). В преписка с Хъмфри Озмънд, обсъждайки разновидности за има на новите дроги, разширяващи съзнанието, Хъксли написа следната строфа: на британски: . Така той предлага думата phanerothyme, която е с гръцки корен и значи душа. Д-р Озмънд обаче не се съгласява и му отвръща с: на британски: , като psychedelic безусловно преведено значи манифестиращо схващане.

На смъртно легло Хъксли моли брачната половинка си да му инжектира мускулно ЛСД и умира под въздействието на дрогата, както десетилетия по-късно ще направи и Тимъти Лиъри.

ЦИТАТИ:

• В един свят където образованието е най-вече вербално, високообразованите хора намират съвсем за невероятно да извърнат съществено внимание на нещо друго с изключение на на думи и понятия. Винаги има пари и докторати за научноизследователска парлама, занимаваща се с това, което за учените е най-важният проблем: кой по кое време на кого повлиял, с цел да каже какво? — из „ Дверите на усещането “, с.61

• Думите биха могли да бъдат като рентгенови лъчи, в случай че човек ги употребява вярно – биха проникнали през всякакво затруднение. — из романа „ Прекрасният нов свят “

• …Импулсът да надскочиш съзнателното си Аз е главен блян на душата. Когато по някаква причина хората не съумеят да преодолеят себе си посредством вяра, положителни каузи и духовни извършения, те са склонни да прибягнат до химическите сурогати на религията – алкохола и синтезираните наркотици… — из „ Дверите на усещането “, с.56

• Литературно или научно, демократично или профилирано, цялото ни обучение е най-вече вербално и за това не съумява да реализира задачите си. Вместо да трансформира децата ни в изцяло развити хора, то създава студенти по естествени науки, които въобще не познават Природата като примитивен факт на опита, натриса на света студенти по хуманитаристика, които не знаят нищо за хуманноста, била тя тяхна или непозната. — из „ Дверите на усещането “, с.60

• Когато хората са подозрителни по отношение на теб, и ти започваш да ставаш недоверчив по отношение на тях. — из романа „ Прекрасният нов свят “

• Не е задоволително единствено фразите да са хубави, хубаво би трябвало да е и това, за което ги използваш. — из романа „ Прекрасният нов свят “

• Презираните се стараят да си придадат пренебрежителен тип. — из романа „ Прекрасният нов свят “

• Човек не може да употребява доста, в случай че си седи спокойно и си чете книжки. — из романа „ Прекрасният нов свят “

• Човек би трябвало да бъде обиждан и огорчаван, тъй като в противоположен случай той не би могъл да измисли фактически свестни, пронизващи като рентгенови лъчи изречения. — из романа „ Прекрасният нов свят “

• Чувството се спотайва точно в този интервал от време сред желанието и неговото реализиране. — из романа „ Прекрасният нов свят “

• Опитът учи единствено способния да се учи.

• Който се преструва, че подтиква хората към размисъл, него го обичат. Който в действителност го прави, него го ненавиждат.

• Докато хората почитат Цезарите и Наполеоновците, ще има Цезари и Наполеоновци, които да ги вършат нещастни.

• По-лесно е да съчиниш 10 верни сонета, в сравнение с положително рекламно известие.

• Светът едвам в този момент стартира да се ограмотява.

• Фактите не престават да съществуват единствено тъй като някои ги пренебрегва.

• Фактът, че хората малко се получават от уроците на Историята, е най-важния урок, на койта ни научава Историята.

Утопиите наподобяват доста по-осъществими, в сравнение с се смяташе в миналото. Сега ние сме изправени пред различен обезпокоителен въпрос. Как да избегнем окончателното им реализиране? Утопиите са осъществими. Животът крачи към утопиите. И може би стартира нов век, когато интелигенцията и образованите хора ще мечтаят за средства, посредством които да избегнат утопиите и да се върнат към едно неутопично общество, не по този начин напълно, само че по-свободно ”. Николай Бердяев

С този откъс на Бердяев стартира романът „ Прекрасният нов свят ” на Олдъс Хъксли, един роман-антиутопия, пророческо виждане за мястото на естествения човек, Дивака, в един изкуствен свят. Свят, в който всичко е доминирано от технологията, свят, в който свободната воля е умъртвена по генетичен път, а всички дотогавашни човешки разбирания за добродетелност – завинаги забравени. Публикуваме фрагменти от предговора на Олдъс Хъксли към изданието на романа „ Прекрасният нов свят ” от 1946 година:

„ Хроничното разкаяние на съвестта, както единомислещо настояват всички преподаватели по нравственос, е прекомерно нежелателно възприятие. Ако сте се държали непристойно, разкайте се, доколкото е допустимо, поправете стореното и си поставете задачата различен път да се държите по-прилично. В никакъв случай не изпадайте в отчаяние поради провинението си. Да се отъркаляте в тинята не е най-хубавият метод да се очистите.

Изкуството също има своя добродетелност и доста от правилата на тази добродетелност са същите или най-малкото са сходни с правилата на елементарната нравственос. Угризението на съвестта във връзка с нашето криво-ляво изкуство да вземем за пример е толкоз нежелателно, колкото е и във връзка с нашето непристойно държание. Посредствеността би трябвало да бъде търсена, разобличавана и по опция избягвана в бъдеще.

Да мъдрува човек върху литературни недостатъци отпреди двадесет години, да се мъчи да докара някоя недоизпипана творба до съвършенството, липсвало й при първичното й сътворяване, да прекара зрелите си години в опити да оправя художествените грехове, осъществени и оставени от онази друга персона, която е бил на млади години – всичко това, естествено, е неефикасно и безсмислено. Именно заради тази причина това ново издание на „ Прекрасният нов свят ” не се разграничава от остарялото.

… Междувременно обаче, наподобява, си заслужава най-малко да загатна най-сериозния минус на сюжета, а точно: на Дивака се оферират единствено две благоприятни условия: живот на безумец в Утопия или примитивен живот в индианско населено място – живот доста по-човешки в известни връзки, само че в други – надали по-малко смахнат и анормален. По времето, когато пишех тази книга, концепцията, че на човешките същества им се позволява независимост на волята при избора сред болната душeвност, от една страна, и налудничавостта, от друга, ми се стори занимателна и сякаш най-правдива.

Заради трагичния резултат обаче на Дивака постоянно му се позволява да приказва по-смислено, в сравнение с в реалност допуска възпитанието му измежду хора, изповядващи вяра, която е на половина фетиш към плодородието и на половина свирепост към разкаялите се грешници. Дори познанията му по творчеството на Шекспир в действителност не биха оправдали това.

Накрая, несъмнено, той е заставен да отстъпи от позициите на здравия разсъдък: внушената му свирепост към каещите се грешници му постанова още веднъж своята власт и той приключва с маниакално самобичуване и обезверено самоубийство. „ И от този момент насетне те умираха окаяно ” – за утешение на забавляващия се естет пиронист, който е съчинил тази легенда.

Днес не изпитвам и минимум предпочитание да потвърждавам, че естествената душeвност е невъзможна. Напротив, въпреки да съм все по този начин печално уверен, както и в предишното, че естествената душeвност е прекомерно рядко събитие, аз съм сигурен, че тя може да бъде реализирана, и бих желал да видя повече нейни проявления. И защото към този момент съм загатнал това в няколко мои книги, излезли в последно време, и най-много тъй като съм съставил антология на казаното, от естествените за естествената душeвност и за всички средства, чрез които може да бъде реализирана, един бележит академични критик ми съобщи, че аз съм печален симптом за краха на една интелектуална обществена група по време на рецесия.

Предполагам, намекът бе, че професорът и неговите сътрудници са ярки признаци на триумфа. Благодетелите на човечеството заслужават дължимите респект и почитание. Нека издигнем мавзолей на професорите. Той би трябвало да се разположи измежду руините на някой от опустошените градове на Европа или Япония, а над входа към костницата бих изписал с букви от по шест-седем стъпки простичките слова: „ В ПАМЕТ НА ВЪЗПИТАТЕЛИТЕ НА СВЕТА. SI MONUMENTUM REQUIRIS CIRCUMSPICE ” („ Този монумент ли търсиш – огледай се в близост ”).

… Причина, заради която новият тоталитаризъм би трябвало да наподобява на остарелия, несъмнено, не съществува. Правителство, което ръководи благодарение на тояги и взводове за екзекуция, насилствен апетит, всеобщо мятане в пандиза и всеобщо изселване, е освен нечовешко (сега към този момент никого не го е грижа за това), само че то е и явно непригодно, а в ерата на високо развитата технология непригодността е грях против светия дух.

Истински пригодна тоталитарна страна ще бъде онази, в която всемогъщата изпълнителна власт на политическите вождове и тяхната войска от управници управлява население от плебеи, които не е належащо да бъдат насилвани, с цел да се подчиняват, тъй като те обичат своето иго. В сегашните тоталитарни страни задачата да бъдат накарани хората да заобичат своето иго е предоставена на министерствата на пропагандата, на вестникарите и на учителите. Техните способи обаче са към момента груби и ненаучни.

Самохвалствата на старите йезуити, че в случай че им бъде предоставено образованието на едно дете, те ще могат да подсигуряват за религиозните убеждения на израсналия от него човек, са плод на самозалъгване. А актуалният възпитател е евентуално много по-некадърен при построяването на рефлексите у своите питомници, в сравнение с са били светите отци, възпитавали Волтер.

Най-забележителните триумфи на пропагандата са реализирани не чрез осъществяването на нещо, а чрез въздържането от това осъществяване. Истината е велика, само че още по-велико от практическа позиция е премълчаването на истината.

Като просто заобикалят избрани тематики и като спускат това, което господин Чърчил назовава „ желязна завеса “, сред масите и обстоятелствата и доводите, считани от локалните политически ръководители за нежелателни, тоталитарните пропагандисти повлияха на светогледа доста по-резултатно, в сравнение с биха повлияли и с най-красноречивите изобличения или с най-неопровержимите логичен доказателства. Премълчаването обаче не е задоволително. Ако се наложи да бъдат избягвани преследването, убиването и другите признаци на обществени търкания, тогава позитивните страни на пропагандата следва да станат толкоз ефикасни, колкото и негативните.

Най-значимите планове „ Манхатън ” ( кодовото наименование на американската секретна стратегия за основаването на атомната бомба през Втората международна война ) за бъдещето съставляват огромни, финансирани от държавното управление изследвания на това, което политиците и участвуващите научни служащи ще назовават „ Проблем за щастието ” – с други думи, казуса да се накарат хората да обикнат своето иго. Без икономическа сигурност любовта към робството евентуално не може да се породи – за по-кратко одобрявам, че всемогъщата изпълнителна власт и нейните управници ще съумеят да разрешат казуса за непрекъснатата сигурност.

Със сигурността обаче доста бързо се привиква. Постигането й е просто привидна, външна гражданска война. Любовта към робството не може да се породи иначе с изключение на вследствие на дълбока, самостоятелна гражданска война в човешките мозъци и сърца. За да се реализира тази гражданска война, са ни нужни с изключение на всичко останало и следните открития и изобретения.

Първо – доста усъвършенствани способи за подстрекателство – в началото по пътя на образованието още от детска възраст, а по-късно благодарение на препарати от рода на скополамина ( алкалоид, който в избрани дози действува възбуждащо върху централната нервна система ). Второ – изцяло развита просвета за самостоятелните качества на хората, която да улеснява държавните управници да слагат всеки обособен субект на полагаемото му се в обществената и икономическа подчиненост място. (Индивидите с ексцентрично мислене са склонни да хранят рискови за публичния строй мисли и да заразяват и другите със своето неодобрение.)

Трето (тъй като действителността, въпреки и утопична, е нещо, от което хората много постоянно желаят да избягат за известно време) – нужен е сурогат на алкохола и другите опиати – нещо по-безвредно, само че и в същото време осигуряващо повече приятност от джина или хероина. И четвърто (това ще бъде дълготраен план, за чието сполучливо реализиране ще са потребни генерации тоталитарно ръководство) – разбираема и за глупците евгенична система, предопределена да стандартизира човешкия артикул и по този начин да улесни задачата на управниците. В „ Прекрасният нов свят ” тази стандартизация е тласната до фантастични, въпреки и евентуално вероятни крайности.

Пълната независимост на половите връзки в „ Прекрасният нов свят “ също не наподобява толкоз далечна. В някои американски градове броят на разводите е към този момент еднакъв на броя на браковете. Няма подозрение, че след някоя и друга година разрешителните за бракосъчетание ще се продават като разрешителните за владение на куче – годни за интервал от дванадесет месеца, без да има закон, забраняващ подмяната на кучетата или притежаването на повече от едно животно едновременно.

Очевидно в отговор на ограничението на политическата и икономическата независимост половата независимост нараства. А един деспот (освен в случай че не са му нужни пушечно месо или фамилии, с които да колонизира незаселени или новозавоювани територии) ще направи доста, с цел да насърчи тази независимост. Заедно със свободата да се бленува под въздействието на опиатите, на киното и на радиото тя ще помогне на поданиците му да се примирят с робството, което е тяхна орис.

Като се има поради всичко това, Утопията като че ли е доста по-близо до нас, в сравнение с човек можеше да си показа единствено преди петнадесет години. Тогава аз я пренесох шестстотин години напред в бъдещето. Днес обаче наподобява изцяло допустимо този смут да се стовари върху нас и след по-малко от век. И то в случай че до тогава успеем да се обуздаем и не се самовзривим.

И в действителност, в случай че не изберем да децентрализираме и да използуваме приложната просвета, само че не като цел, за чието реализиране човешките същества би трябвало да бъдат използувани като оръдия, а като метод да се сътвори една раса от свободни човеци, ние имаме единствено две благоприятни условия за избор: или голям брой национални, милитаризирани тоталитарни режими, които имат за основа ужаса от атомната бомба, а за последица – заличаването на цивилизацията (или в случай че войната е лимитирана – увековечаването на милитаризма), или един общочовешки тоталитаризъм, който е подбуден от обществения безпорядък, провокиран от бурното развиване на технологията като цяло и съответно от атомната гражданска война, и който прераства, притиснат от нуждата за склонност и резистентност, в благоденстващата робия на Утопията. „ Парàта ваша –  воля ваша. ” 1946 година